Инициатор за създаване на галерия в Стражица е известният български скулптор Ненко Ненков, който е родом от Стражица. Идеята за създаване на галерия се заражда през 1958. По това време скулпторът Ненко Ненков работи в музея към НХА и предлага към музейната сбирка в Стражица да бъде открит художествен отдел с творби на преподаватели и студенти от НХА. Сформиран е инициативен комитет и е насрочена среща с преподаватели от НХА. На срещата присъствал и писателя Ангел Каралийчев, който също е от Стражица. След срещата през 1959 само за три месеца са събрани близо 100 творби от 70 автора. Серизно количество експонати достатъчно за самостоятелна галерия. За сграда където да се помещава експозицията е избрана сградата на неделното училище в двора на църквата „Св. Богородица”. Галерията е открита тържествено през 1960 г.



За уредник на галерията е избрана художничката Мария Радева. След създаването си експозицията не спира да се разраства. И така след осем години в сградата на неделното училище поради голямата влажност на помещенията в него и нуждата от повече експозиционна площ сбиркта е преместена в сградата на училище „Отец Паисий”.



След преместването на експозицията в сградата на училището през 1968 г. Се създава фондохранилище на Национална картинна галерия – София. В шест от 8-те стаи на училището беше подредена експозиция с повече от 200 картини.

С нарастване на експозицията започва да се усеща нужда от специално построена сграда за нуждите на галерията в Стражица. След няколко години ходене по разни институции става ясно че държавата няма да спонсорира изграждане на специална сграда за галерията в Стражица и затова общината се заема с изграждането на галрията със собствени средства. Основите са положени през 1969 а сградата е завършена чак през 1977. Имало е периоди, в които строителството е спирано за цяла година поради липса на пари. Проекта на сградта е дело на архитекта Живко Драгомиров. Наред със строителството на новата сграда през 1974 г. започва да се провежда международен пленер. Благодарение на, който се обогатява фонда на галерията. През януари 1975 година фонда на глерията се премества от училище „Отец Паисий” в новата сграда която е още недовършена. На 24 Май 1976 година експозицията е окончателно подредена и сградата е обзаведена. Сградата е открита на 28 април 1977 г.



Характерен елемент за сградата беше вътрешния двор с ракла и тунел под нея, водещи до воден басейн около който са разположени амфитеатрално пълзящи по склона залите за експозиции. Екстериора на сградата беше оформен с красиви декоративни решетки от ковано желязо и шест огромни релефни пана от кована мед изработени от Михалис Гарудис и Колю Гецов, както и каменни цветни мозайки във вътрешния двор. Цялото пространство около сградата беше осеяно с монументални скулптури и не само въздействаше естетически, но и внушаваше респект към изкуството. Привилегия беше и дифузното естествено осветление от тавана.Сградата разполагаше с осем просторни експозиционни зали и добре оборудвани фондохранилища, в които освен собствените си творби съхраняваше и част от живописния и скулптурен фонд на Националната Художествена Галерия.

Така оформената експозиция се превърна в най- забележителната културна институция на града и общината. Със своята атрактивност и културни прояви – постоянни и гостуващи изложби, ежегоден международен пленер по живопис, кръжоци по изобразително изкуство за ученици, камерни концерти и други подобни. Художествената галерия беше притегателен център за населението от града, за много гости и екскурзионни групи.

От 1974г. до 1984г. Са проведени 11 международни пленера. В тях са участвали над 90 чуждестранни художника от Русия, Сърбия, Румъния, Гърция, Полша,Унгария, Грузия, Германия, Чехия, Украйна ,Китай и др.Заедно с тях в пленера обменяха опит и идеи и много млади български художници. Над 200 забележителни творби оставиха в галерията художници като: Александър Григорян,Фредо Блай,Аурел Недел, Хелена Тхуржевска, Йоан Мурариу,Чан Чун Кий, Владимир Емец,Манфред Печ, Симеон Лукачу и др.Техните картини бяха изложени в отделна зала в която се правеха регулярни техни изложби. В малък град като нашия, това беше единствения реален контакт с изящното изкуство и културата на други народи.

До 1986 г. фонда на галерията нараства до над 900 творби обособени в разделите: живопис-334 картини, скулптура-93 скулптури, графика-240 графики, международен пленер-212 творби и приложен раздел- 30 творби.

През годините от във фонда на галерията постъпиха и множество дарения-148 творби.По- мащабните дарения са авторски творби от художници: Михаил Стоянов, Стоянка Рачкова, Васил Младенов, Димитър Велинов, Йорданка Павлова, както и подарени индивидуални творби.

Целия този културен подем за нашия град, оформял се между годините 1960-86г. в продължение на 26 години прекъсна с разрушителните земетресения през 1986г. След първото земетресение през месец февруари сградата беше пострадала по-скоро козметично и през лятото беше основно ремонтирана и готова за пълноценна експлоатация. През м.декември последва разрушителния трус, който нанесе тежки конструктивни поражения на сградата и я направи негодна за ползване.

Художествения фонд на Стражишката галерия беше евакуиран и преместван многократно: 1986-90г. в музеен комплекс ” Даскалоливница” гр.Елена, 1990-94г. в сградата на Община Елена, 1994-2001г. в сградата на СПТУ гр.Стражица. Най-трудно се оказа преместването на големите скулптури, а част от тези, които бяха от гипс се само разпаднаха при преместванията. Имахме и вандалско разрушаване на някои в хранилището,намиращо се в читалището на с.Лозен. Тази участ сполетя 19 скулптури от гипс и една мозайка от стъкло. Поражения имаше и спрямо сградата от която бяха демонтирани и откраднати три металопластики от Михалис Гарудис. В последствие полицията ги откри като предадени за скраб. Пластиките бяха върнати на галерията в много лошо състояние. Задържани и осъдени бяха двама роми, извършили кражбата.Загубата за Художествената галерия в този аспект е невъзвратима.

След 15 годишен престой на картините в различни импровизирани фондо хранилища през 2001г. в общинско помещение е обособена изложбена зала и оборудвано фондо хранилище за съхранение на художествените творби. В залата на площ около 150 кв.м са подредени 96 творби от фонда на галерията в експозиция заедно с част от културно- историческото наследство на Стражица от праисторическата епоха, тракийското, римското селище и възраждането. Макар и малка стъпка в тази посока, това беше катализатор за гражданите и местната власт да предприемат действия в посока възстановяване на сградата на Художествената галерия, за да се оформи отново един пълноценен културен институт.

Идеята ни е сградата да се ползва не само като изложбена площ за художествените творби и музейните експонати, но да има и мултифункционално приложение. Бихме искали да оборудваме мултимедийна зала за семинари,лекции за изкуството, презентации, концерти с камерна музика, моно спектакли и други културни изяви. Да изградим ателиета за work shops за деца в сферата на изящните и приложни изкуства. Подобни ателиета и клубове биха могли да бъдат създадени и за възрастни. Във връзка с ежегодно провеждания в Стражица местен фестивал „Каралийчеви дни”, посветен на нашия съгражданин Ангел Каралийчев, сградата на Художествената галерия може да стане център за изявите на този фестивал. При евентуално използване на сградата, бихме разширили културните форми на фестивала.

Усилия в тази посока от страна на местната власт са правени и преди, но уви без резултат. През 2010г. от 25.XI до 06.XII направихме изложба на творби от фонда на Художествената галерия и фотоизложба с историческа презентация за състоянието на сградата в клуба на народния представител в Народното събрание под надслов „Да съхраним културното наследство на Стражица”. Изложбата беше открита от г-жа Цецка Цачева и имаше за цел да популяризира идеята за възстановяване сградата на галерията, но за съжаление освен моралната подкрепа изказана ни от някои народни представители не получихме реална подкрепа. Усилията ни в тази посока продължават.