Владимир Димитров - Майстора

Роден е през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 сменя няколко професии, известно време работи като бояджийски чирак и писар в Окръжния съд (1898-1903). Сприятелява се с поетите Никола Венетов и Емануил Попдимитров, в свободното си време рисува по всички свободни пространства - по книгите за протоколи, по стени и врати. Създава портрети на чиновници от съда, на съдии, адвокати, подсъдими. Рисува и пейзажи из околността на Кюстендил и битови сюжети. На 11 май 1903 в гимнастическия салон на Педагогическото училище в Кюстендил е открита първата изложба с негови рисунки. През есента хората в града събират доброволно средства и го изпращат да учи в София. Разстоянието от Кюстендил до София Майстора изминава пеш и постъпва в Рисувалното училище като извънреден ученик. Преподавателите му са Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка. В своя начален период рисува главно портрети и пейзажи.

През 1911-1918 е преподавател по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов. Взима участие в Балканската (1912-1913) и в І световна война (1914-1918) и създава произведения с военна тематика и много пейзажи. През 1916 участва в българска изложба в Берлин. След войната Майстора си подава оставката като учител, за да се отдаде изцяло на рисуването.

След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Пътува, за да рисува. Обикаля Кюстендил, с. Земен и Жабляно. През 1920 със заповед на министъра на просветата Майстора е назначен за професор в академията, но той отказва да заеме поста без конкурс.